ПЛАУНООБРАЗНИ
Венерин косъм
Венерин косъм (Asparagus setaceus) е многогодишно растение от семейството на аспараговите. То е известно със своите фини, деликатни и перести листа, които наподобяват косъмчета, и които придават на растението елегантен вид. Венерин косъм може да расте като катерливо или увиващо се растение, а неговите тънки стъбла се използват в декоративното озеленяване. Обича светли, топли условия и умерена влажност. Често се отглежда като вътрешно растение заради красивия си външен вид и лесното си поддържане.
Клиновидно изтравниче
Клиновидно изтравниче (Scutellaria lateriflora) е многогодишно растение от семейство Устцветни (Lamiaceae), което расте в северноамериканския континент. То е известно със своите малки, сини или лилави цветове, които растат по страничните стъбла. Листата му са яйцевидни и разположени срещуположно. Клиновидното изтравниче има традиционно приложение в билколечението, като се използва за успокояващо и релаксиращо средство. Растението предпочита влажни, сенчести места и обикновено се среща в влажни ливади и крайбрежни райони.
Вилариев дриоптерис
Вилариевият дриоптерис (Dryopteris villarii) е вид папрат, който расте в влажни, сенчести гори и край реки в Европа и Азия. Той има перести, зелени листа и се размножава чрез спори. Растението предпочита кисели почви и влажни условия. Въпреки че не е заплашен вид, може да бъде уязвим от климатични промени и разрушаване на местообитанията си. Често се използва в декоративни градини, които имитират естествените му среди.
Блатна ликоподиела
Блатният плаун е многогодишно тревисто растение. Видът е познат и като блатна ликоподиела (Lycopodiella inundata (L.) Holub). Критично защитен вид в България.В България се среща в планините Рила (Куртово), Родопите (Смолянските езера, Чаирските езера) на надморска височина от 1200 до 1700 м, а също и по западната граница - област Кюстендил.
Езерен шилолист
Езерен шилолист,също езерен изоетес(Isoetes lacustris), е бореален полушник, местен за двете страни на северния Атлантически океан.
Езерният шилолист е открит от Йоханес Райнке и описан за първи път от Карл Линей.